Jun 26, 2007, 4:23 PM

Безмълвно

  Poetry
1.2K 0 13

               Безмълвно

Подари ми лъчите на погледа -
твоя -
най-нежния поглед.
Един единствен миг съзерцание.
Позволи ми да взема минутка
от твоето -
най-пълното с думи мълчание.

Във очите ти синкаво дреме следобедът.
И ги прави по-тихи и ясни от всякога...
Като езеро, притаило във себе си спомена
за магичната ласка, от вчера, на вятъра...

И няма нужда да ти казвам, че чувам -
гласа ти - заключен в окови зад устните.
Гледаш ме. Аз наум те рисувам.
Като цветята се любим, забравили думите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Леонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ммм невероятно е всичко което прочетох. Продължавай в същия дух
  • Лени наистина ме караш да настръхвам с тези твои прекрасни стихове...Продължавай все така!!!
  • Във очите ти синкаво дреме следобедът... Браво
  • Този стих е най- хубавият, който съм чела от седмици насам... Поздравявам те!
  • Мен също ме докосна!
    Много нежно и чувствено!
    Поздрав!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...