Jun 26, 2007, 4:23 PM

Безмълвно

  Poetry
1.2K 0 13

               Безмълвно

Подари ми лъчите на погледа -
твоя -
най-нежния поглед.
Един единствен миг съзерцание.
Позволи ми да взема минутка
от твоето -
най-пълното с думи мълчание.

Във очите ти синкаво дреме следобедът.
И ги прави по-тихи и ясни от всякога...
Като езеро, притаило във себе си спомена
за магичната ласка, от вчера, на вятъра...

И няма нужда да ти казвам, че чувам -
гласа ти - заключен в окови зад устните.
Гледаш ме. Аз наум те рисувам.
Като цветята се любим, забравили думите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Леонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ммм невероятно е всичко което прочетох. Продължавай в същия дух
  • Лени наистина ме караш да настръхвам с тези твои прекрасни стихове...Продължавай все така!!!
  • Във очите ти синкаво дреме следобедът... Браво
  • Този стих е най- хубавият, който съм чела от седмици насам... Поздравявам те!
  • Мен също ме докосна!
    Много нежно и чувствено!
    Поздрав!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...