Jun 26, 2007, 4:23 PM

Безмълвно

  Poetry
1.2K 0 13

               Безмълвно

Подари ми лъчите на погледа -
твоя -
най-нежния поглед.
Един единствен миг съзерцание.
Позволи ми да взема минутка
от твоето -
най-пълното с думи мълчание.

Във очите ти синкаво дреме следобедът.
И ги прави по-тихи и ясни от всякога...
Като езеро, притаило във себе си спомена
за магичната ласка, от вчера, на вятъра...

И няма нужда да ти казвам, че чувам -
гласа ти - заключен в окови зад устните.
Гледаш ме. Аз наум те рисувам.
Като цветята се любим, забравили думите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Леонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ммм невероятно е всичко което прочетох. Продължавай в същия дух
  • Лени наистина ме караш да настръхвам с тези твои прекрасни стихове...Продължавай все така!!!
  • Във очите ти синкаво дреме следобедът... Браво
  • Този стих е най- хубавият, който съм чела от седмици насам... Поздравявам те!
  • Мен също ме докосна!
    Много нежно и чувствено!
    Поздрав!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...