Когато ме дариш с искрящия си поглед, аз виждам нежността обляна в синя светлина!
И океан безкраен се събужда, в сърцето мое пагубно изгаряно от чувства!
И когато в миг на самота, отекне мимолетен звук…
Някъде в безкрая, някъде далеч от тук…
А разплакано в нощта, моето сърце самотно губи се във пустошта!
Но чувайки тоз тъй далечен звук в безкрайността…
То се оглежда и отново пълни се с горчивата надежда!
И нека в този сетен час, едно сърце единствено запее в ритъма на твоя глас!
И отново да ти шепне…
Ето ме това съм аз!
Но каквато и болка по пътят си да преживея…
За един единствен миг аз вечно ще копнея!
За мигът във който сам пред теб ще се изправя,
Може би объркан, чудещ се какво да правя!?
И тогава две думи изпълнени с вяра…
Единствени във мен ще изгасят пожара…

ОБИЧАМ ТЕ!!!

Безмълвна ще застине дори и съдбата…
Защото в мен сега шепти душата!