Когато ме дариш с искрящия си поглед, аз виждам нежността обляна в синя светлина!
И океан безкраен се събужда, в сърцето мое пагубно изгаряно от чувства!
И когато в миг на самота, отекне мимолетен звук…
Някъде в безкрая, някъде далеч от тук…
А разплакано в нощта, моето сърце самотно губи се във пустошта!
Но чувайки тоз тъй далечен звук в безкрайността…
То се оглежда и отново пълни се с горчивата надежда!
И нека в този сетен час, едно сърце единствено запее в ритъма на твоя глас!
И отново да ти шепне…
Ето ме това съм аз!
Но каквато и болка по пътят си да преживея…
За един единствен миг аз вечно ще копнея! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up