8 abr 2021, 7:46

Безнадежден

  Poesía
429 1 3

От очите ти капят горещи куршуми
и ти ги събираш прилежно с ръцете.
Играеш рулетки със цел да изгубиш,
от раз да приключи гневът на сърцето.

Отвращаваш се от свойто отражение,
потънал си до гуша във лайната,
давиш се в печал и съжаление
и сам си риташ стола под краката.

Страхът от реалност попива
в разровена почва, готова за гроб.
Последни надежди излишни загиват
изцапани с гнусна болезнена пот.

Прежалил си приживе своя живот
и криеш се в сенките като подлец.
Обричаш душата за гние в хомот
да бъде затворница в труп на мъртвец.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...