Несподелени надежди и изгорени мечти -

същността на човека е провала, нали?!

Неказани думи и пропилени съдби,

колко много от тези с изморени очи...

И сърцето, копнежът се давят в сълзи,

не бушува искрица, закърняват мечти.

Колко много от тези с изморени очи...

Колко много са хората с празни души!

И провал след провала зад усмивката скри,

и прикритата рана не заздравява, кърви...

Безнадеждни са тези с обгорени криле,

непосилни да литнат без душа, без сърце.

Всеки мисли, че тези, с изцедени лица,

не плачат и със себе си водят борба.

Те са долу без памет, навели глава

и живота си мразят - виновник за това...

...

Безнадеждният паднал, проронил сълза,

непосилен да каже, че не издържа така.

Скрил чувствата си надълбоко от света.

Покаже ли слабост, се срива представата.