18.07.2012 г., 10:36

Безнадеждният

1.1K 0 0

Несподелени надежди и изгорени мечти -

същността на човека е провала, нали?!

Неказани думи и пропилени съдби,

колко много от тези с изморени очи...

 

И сърцето, копнежът се давят в сълзи,

не бушува искрица, закърняват мечти.

Колко много от тези с изморени очи...

Колко много са хората с празни души!

 

И провал след провала зад усмивката скри,

и прикритата рана не заздравява, кърви...

Безнадеждни са тези с обгорени криле,

непосилни да литнат без душа, без сърце.

 

Всеки мисли, че тези, с изцедени лица,

не плачат и със себе си водят борба.

Те са долу без памет, навели глава

и живота си мразят - виновник за това...

...

Безнадеждният паднал, проронил сълза,

непосилен да каже, че не издържа така.

Скрил чувствата си надълбоко от света.

Покаже ли слабост, се срива представата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...