Безнадеждният
Несподелени надежди и изгорени мечти -
същността на човека е провала, нали?!
Неказани думи и пропилени съдби,
колко много от тези с изморени очи...
И сърцето, копнежът се давят в сълзи,
не бушува искрица, закърняват мечти.
Колко много от тези с изморени очи...
Колко много са хората с празни души!
И провал след провала зад усмивката скри,
и прикритата рана не заздравява, кърви...
Безнадеждни са тези с обгорени криле,
непосилни да литнат без душа, без сърце.
Всеки мисли, че тези, с изцедени лица,
не плачат и със себе си водят борба.
Те са долу без памет, навели глава
и живота си мразят - виновник за това...
...
Безнадеждният паднал, проронил сълза,
непосилен да каже, че не издържа така.
Скрил чувствата си надълбоко от света.
Покаже ли слабост, се срива представата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Всички права запазени