Безнадеждно
Защо се подиграваш на глупака,
в ирония дали ще види смисъл?
Търпение ти трябва и го чакай
да блесне пак с поредната си мисъл.
Не бързай да му казваш, че е глупав,
настъпван по мазола, той избухва.
В гнева си може даже да те ступа,
защо ти е войната, не си струва.
Все някой ще му каже, че е личност,
объркан, ще се хване във капана.
Повярвал, аз съм прав и съм обичан,
едва ли ще помисли за измама.
Над другите надут ще е, отличник,
подобните му ще му ръкопляскат.
Събрани ще са още по-комични,
заровили главите си във пясък.
Лишен от острота на сетивата,
за малко обич винаги ще лази.
Не чакай да затвори си устата -
достойнство глупостта не пази.
© Ани Виделова Todos los derechos reservados