6 мая 2012 г., 23:21

Безнадеждно

1.1K 0 0

 

Безнадеждно

 

Защо се подиграваш на глупака,

в ирония дали ще види смисъл?

Търпение ти трябва и го чакай

да блесне пак с поредната си мисъл.

 

Не бързай да му казваш, че е глупав,

настъпван по мазола, той избухва.

В гнева си може даже да те ступа,

защо ти е войната, не си струва.

 

Все някой ще му каже, че е личност,

объркан, ще се хване във капана.

Повярвал, аз съм прав и съм обичан,

едва ли ще помисли за измама.

 

Над другите надут ще е, отличник,

подобните му ще му ръкопляскат.

Събрани ще са още по-комични,

заровили главите си във пясък.

 

Лишен от острота на сетивата,

за малко обич винаги ще лази.

Не чакай да затвори си устата -

достойнство глупостта не пази.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Виделова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...