May 6, 2012, 11:21 PM

Безнадеждно 

  Poetry » Other
791 0 0

 

Безнадеждно

 

Защо се подиграваш на глупака,

в ирония дали ще види смисъл?

Търпение ти трябва и го чакай

да блесне пак с поредната си мисъл.

 

Не бързай да му казваш, че е глупав,

настъпван по мазола, той избухва.

В гнева си може даже да те ступа,

защо ти е войната, не си струва.

 

Все някой ще му каже, че е личност,

объркан, ще се хване във капана.

Повярвал, аз съм прав и съм обичан,

едва ли ще помисли за измама.

 

Над другите надут ще е, отличник,

подобните му ще му ръкопляскат.

Събрани ще са още по-комични,

заровили главите си във пясък.

 

Лишен от острота на сетивата,

за малко обич винаги ще лази.

Не чакай да затвори си устата -

достойнство глупостта не пази.

 

 

© Ани Виделова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??