May 6, 2012, 11:21 PM

Безнадеждно

  Poetry » Other
1K 0 0

 

Безнадеждно

 

Защо се подиграваш на глупака,

в ирония дали ще види смисъл?

Търпение ти трябва и го чакай

да блесне пак с поредната си мисъл.

 

Не бързай да му казваш, че е глупав,

настъпван по мазола, той избухва.

В гнева си може даже да те ступа,

защо ти е войната, не си струва.

 

Все някой ще му каже, че е личност,

объркан, ще се хване във капана.

Повярвал, аз съм прав и съм обичан,

едва ли ще помисли за измама.

 

Над другите надут ще е, отличник,

подобните му ще му ръкопляскат.

Събрани ще са още по-комични,

заровили главите си във пясък.

 

Лишен от острота на сетивата,

за малко обич винаги ще лази.

Не чакай да затвори си устата -

достойнство глупостта не пази.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Виделова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...