18 oct 2018, 8:37

Безнадеждно

  Poesía
515 1 3

Ти чувала ли си  предсмъртния писък

на вандалски прекършено дръвче

или предсмъртния писък на ранена в сърцето

   кошута.

Ти виждала ли си тяхната насилствена смърт

и  мислила ли си, че е била  безсмислена.

Ти виждала ли си смъртта на падаща звезда,

изгаряйки  в смъртта си, тъй красива.

На теб донесла ли е тя надежда

и пожела ли си да те направи тя щастлива?

А надеждата за дръвчето и кошутата я няма,

изчезна с последния блясък на живот в очите,

изчезна и не ще я върне никой,

защото никой не се завръща от смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...