18 oct 2018, 8:37

Безнадеждно

  Poesía
519 1 3

Ти чувала ли си  предсмъртния писък

на вандалски прекършено дръвче

или предсмъртния писък на ранена в сърцето

   кошута.

Ти виждала ли си тяхната насилствена смърт

и  мислила ли си, че е била  безсмислена.

Ти виждала ли си смъртта на падаща звезда,

изгаряйки  в смъртта си, тъй красива.

На теб донесла ли е тя надежда

и пожела ли си да те направи тя щастлива?

А надеждата за дръвчето и кошутата я няма,

изчезна с последния блясък на живот в очите,

изчезна и не ще я върне никой,

защото никой не се завръща от смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...