Oct 18, 2018, 8:37 AM

Безнадеждно

  Poetry
513 1 3

Ти чувала ли си  предсмъртния писък

на вандалски прекършено дръвче

или предсмъртния писък на ранена в сърцето

   кошута.

Ти виждала ли си тяхната насилствена смърт

и  мислила ли си, че е била  безсмислена.

Ти виждала ли си смъртта на падаща звезда,

изгаряйки  в смъртта си, тъй красива.

На теб донесла ли е тя надежда

и пожела ли си да те направи тя щастлива?

А надеждата за дръвчето и кошутата я няма,

изчезна с последния блясък на живот в очите,

изчезна и не ще я върне никой,

защото никой не се завръща от смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МД All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...