stenli499 (Станислава)
291 2629
8 feb 2013, 14:40

Безнадеждно очакване 

  Poesía
654 0 8

---


В морето на живота дълго плувах.
По песните на чайките те сричах,
а лодките — без име и без улов
сновяха покрай мене хаотично.

Рисувах те — със сол и морска пяна,
засъхнала по мидени черупки.
Превръщах те във бряг, но ти остана
измамен — като лъч, в сълза пречупен.

Люлееше надеждата ми празна
на кука край самотните рибари.
След всеки отлив търсех своя празник —
безплодно вярна, скучна и бездарна.

А дарбата е нещо неотменно —
залее ли ме приливното влюбване,
след слънцето, изгряло вътре в мене,
с опашка на русалка да заплувам.

Потъна и поредното послание
под фара, светещ в пътя на луната.
Напразно чаках две моряшки длани —
с любов да ме спасят...
от мен самата.

 

---

© Станислава Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??