Безнадеждно очакване
---
В морето на живота дълго плувах.
По песните на чайките те сричах,
а лодките — без име и без улов
сновяха покрай мене хаотично.
Рисувах те — със сол и морска пяна,
засъхнала по мидени черупки.
Превръщах те във бряг, но ти остана
измамен — като лъч, в сълза пречупен.
Люлееше надеждата ми празна
на кука край самотните рибари.
След всеки отлив търсех своя празник —
безплодно вярна, скучна и бездарна.
А дарбата е нещо неотменно —
залее ли ме приливното влюбване,
след слънцето, изгряло вътре в мене,
с опашка на русалка да заплувам.
Потъна и поредното послание
под фара, светещ в пътя на луната.
Напразно чаках две моряшки длани —
с любов да ме спасят...
от мен самата.
---
© Станислава All rights reserved.
