stenli499 (Станислава)
291 2627
8.02.2013 г., 14:40 ч.

Безнадеждно очакване 

  Поезия
688 0 8

---


В морето на живота дълго плувах.
По песните на чайките те сричах,
а лодките — без име и без улов
сновяха покрай мене хаотично.

Рисувах те — със сол и морска пяна,
засъхнала по мидени черупки.
Превръщах те във бряг, но ти остана
измамен — като лъч, в сълза пречупен.

Люлееше надеждата ми празна
на кука край самотните рибари.
След всеки отлив търсех своя празник —
безплодно вярна, скучна и бездарна.

А дарбата е нещо неотменно —
залее ли ме приливното влюбване,
след слънцето, изгряло вътре в мене,
с опашка на русалка да заплувам.

Потъна и поредното послание
под фара, светещ в пътя на луната.
Напразно чаках две моряшки длани —
с любов да ме спасят...
от мен самата.

 

---

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??