28 jun 2007, 12:03

БЕЗНАДЕЖДНОСТ

  Poesía
961 0 7

БЕЗНАДЕЖДНОСТ


Няма нищо да кажа сега...
Мойте мисли със теб си говорят.
Колко безумно е всичко това...
Нека мъдрите жрици да спорят!


Исках муза... Прекрасна ли беше?

Отдадох се сляпо, без капка вина.

Виновност във тебе безумно крещеше.

Не чаках пощада... Очаквах съдба!

Черен червей в сърцето се вкопчи,
стените се лющят и капе кръвта...
Видение плахо към тебе проглежда.
Магията страшна е... Клада с дърва!

Повярвай ми! Не се ли покайвам?!
Безнадеждно ли беше да търсим съдба?
Няма грях във моята нежност...
Искам твойто лице, наместо света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...