28 jun 2007, 12:03

БЕЗНАДЕЖДНОСТ 

  Poesía
798 0 7
БЕЗНАДЕЖДНОСТ
Няма нищо да кажа сега...
Мойте мисли със теб си говорят.
Колко безумно е всичко това...
Нека мъдрите жрици да спорят!
Исках муза... Прекрасна ли беше?
Отдадох се сляпо, без капка вина.
Виновност във тебе безумно крещеше.
Не чаках пощада... Очаквах съдба!
Черен червей в сърцето се вкопчи,
стените се лющят и капе кръвта...
Видение плахо към тебе проглежда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??