БЕЗНАДЕЖДНОСТ
БЕЗНАДЕЖДНОСТ
Няма нищо да кажа сега...
Мойте мисли със теб си говорят.
Колко безумно е всичко това...
Нека мъдрите жрици да спорят!
Исках муза... Прекрасна ли беше?
Отдадох се сляпо, без капка вина.
Виновност във тебе безумно крещеше.
Не чаках пощада... Очаквах съдба!
Черен червей в сърцето се вкопчи,
стените се лющят и капе кръвта...
Видение плахо към тебе проглежда.
Магията страшна е... Клада с дърва!
Повярвай ми! Не се ли покайвам?!
Безнадеждно ли беше да търсим съдба?
Няма грях във моята нежност...
Искам твойто лице, наместо света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Костова Всички права запазени
