13 oct 2005, 22:00

БЕЗНАДЕЖНОСТ

  Poesía
1.1K 0 2

БЕЗНАДЕЖНОСТ

 

Няма време.

Просто се съмва

и стъмва.

Няма дати, месеци

и години;

дните ни в нищо потъват…

Просто се съмва

и стъмва.

Няма “беше” и

няма “сега”.

Отминава поредното 

стъмване.

Няма бъдеще

в тежкия мрак.

И часовникът спи

на разсъмване.

Няма в мислите

капка живот,

няма чувства…

Изстива огнището.

Пак напразно се взирам 

за брод,

който няма да води

към нищото.

1998 г.

Добрич

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...