БЕЗНАДЕЖНОСТ
Няма време.
Просто се съмва
и стъмва.
Няма дати, месеци
и години;
дните ни в нищо потъват…
Просто се съмва
и стъмва.
Няма “беше” и
няма “сега”.
Отминава поредното
стъмване.
Няма бъдеще
в тежкия мрак.
И часовникът спи
на разсъмване.
Няма в мислите
капка живот,
няма чувства…
Изстива огнището.
Пак напразно се взирам
за брод,
който няма да води
към нищото.
1998 г.
Добрич
© Румен Ченков All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
