13.10.2005 г., 22:00

БЕЗНАДЕЖНОСТ

1.1K 0 2

БЕЗНАДЕЖНОСТ

 

Няма време.

Просто се съмва

и стъмва.

Няма дати, месеци

и години;

дните ни в нищо потъват…

Просто се съмва

и стъмва.

Няма “беше” и

няма “сега”.

Отминава поредното 

стъмване.

Няма бъдеще

в тежкия мрак.

И часовникът спи

на разсъмване.

Няма в мислите

капка живот,

няма чувства…

Изстива огнището.

Пак напразно се взирам 

за брод,

който няма да води

към нищото.

1998 г.

Добрич

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...