13 sept 2007, 9:37

Безнаказаност!

  Poesía
705 0 10

Боли от ежедневена безнаказаност,
облечена в костюм от престъпление,
монотонност в думи, фалш, изказаност,
прикрити зад държавно управление.


Корупционен октопод със пипала,
пълзящо-лепкав в горните етажи,
безкомпромисно размазва правила,
оставя диря от безмислени пасажи.


Незаслужената власт е безхаберие
на измърсените от алчността души,
от горе властващи с презрение
над обезверените от страх тълпи.


Гласът отеква в градската пустиня,
заглушен от странен тътен на заводи,
отказал се да проси вече милостиня,
живурка и покорно трупа си несгоди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...