Безпаметен зов

14 oct 2007, 14:45

Poesía

515 0 3

Вали самотен тъжен дъжд,

попива влажно в мойто тяло

и с устрема към моя топъл, нежен мъж

танцувам аз - чувства, облечени в бяло.

Навън вали -

на капки пада върху мене самотата.

И в мен ръми -

с дъждовни устни ражда се тъгата.

Забивам пръсти,

разцепвайки на тънки ивици тъмата.

И в дните пусти

зова безпаметно теб и дъгата!...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.