Безпаметен зов
672
0
3
Вали самотен тъжен дъжд,
попива влажно в мойто тяло
и с устрема към моя топъл, нежен мъж
танцувам аз - чувства, облечени в бяло.
Навън вали -
на капки пада върху мене самотата.
И в мен ръми -
с дъждовни устни ражда се тъгата.
Забивам пръсти,
разцепвайки на тънки ивици тъмата.
И в дните пусти
зова безпаметно теб и дъгата!...
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
