Oct 14, 2007, 2:45 PM

Безпаметен зов 

  Poetry
546 0 3
                                     

Вали самотен тъжен дъжд,

попива влажно в мойто тяло

и с устрема към моя топъл, нежен мъж

танцувам аз - чувства, облечени в бяло.


Навън вали -

на капки пада върху мене самотата.

И в мен ръми -

с дъждовни устни ражда се тъгата.


Забивам пръсти,

разцепвайки на тънки ивици тъмата.

И в дните пусти

зова безпаметно теб и дъгата!...

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??