Безпаметен зов
678
0
3
Вали самотен тъжен дъжд,
попива влажно в мойто тяло
и с устрема към моя топъл, нежен мъж
танцувам аз - чувства, облечени в бяло.
Навън вали -
на капки пада върху мене самотата.
И в мен ръми -
с дъждовни устни ражда се тъгата.
Забивам пръсти,
разцепвайки на тънки ивици тъмата.
И в дните пусти
зова безпаметно теб и дъгата!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вечерница или Зорница Все права защищены
