Безпаметен зов

14 окт. 2007 г., 14:45

Поэзия

580 0 3

Вали самотен тъжен дъжд,
попива влажно в мойто тяло
и с устрема към моя топъл, нежен мъж
танцувам аз - чувства, облечени в бяло.
Навън вали -
на капки пада върху мене самотата.
И в мен ръми -
с дъждовни устни ражда се тъгата.
Забивам пръсти,
разцепвайки на тънки ивици тъмата.
И в дните пусти
зова безпаметно теб и дъгата!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безпаметен зов

Искате да прочетете повече?

Предложения