24 may 2008, 0:43

Безплатно 

  Poesía
641 0 4

 

Безплатно дарявам душата,

безчувствена, смъртно сама,

без огън изгарям живота си,

в камина от всички лъжи.

 

Безплатен, животът безплатен е,

нека вземе го някой клошар,

който иска богатство, безсъние,

и спомена за отхвърлен глупак.

 

И болката даже не идва,

самотат, бяга от мен,

а нощта мълчаливо се смее,

подиграва се с моя проблем.

 

Колко още ще чакам, ще викам,

и в очите ще греят сълзи,

като мъртъв се чувствам и скитам,

не, не виждам почивка напред.

Без сняг не израства кокичето,

без теб аз не мога да спя,

как умирам отново до мен да си,

дотогава ще бъда слепец.

 

 

 

© Иван Русланов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??