24 may 2008, 0:43

Безплатно

  Poesía
914 0 4

 

Безплатно дарявам душата,

безчувствена, смъртно сама,

без огън изгарям живота си,

в камина от всички лъжи.

 

Безплатен, животът безплатен е,

нека вземе го някой клошар,

който иска богатство, безсъние,

и спомена за отхвърлен глупак.

 

И болката даже не идва,

самотат, бяга от мен,

а нощта мълчаливо се смее,

подиграва се с моя проблем.

 

Колко още ще чакам, ще викам,

и в очите ще греят сълзи,

като мъртъв се чувствам и скитам,

не, не виждам почивка напред.

Без сняг не израства кокичето,

без теб аз не мога да спя,

как умирам отново до мен да си,

дотогава ще бъда слепец.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Русланов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...