Безплатно
Безплатно дарявам душата,
безчувствена, смъртно сама,
без огън изгарям живота си,
в камина от всички лъжи.
Безплатен, животът безплатен е,
нека вземе го някой клошар,
който иска богатство, безсъние,
и спомена за отхвърлен глупак.
И болката даже не идва,
самотат, бяга от мен,
а нощта мълчаливо се смее,
подиграва се с моя проблем.
Колко още ще чакам, ще викам,
и в очите ще греят сълзи,
като мъртъв се чувствам и скитам,
не, не виждам почивка напред.
Без сняг не израства кокичето,
без теб аз не мога да спя,
как умирам отново до мен да си,
дотогава ще бъда слепец.
© Иван Русланов All rights reserved.
