Безплатно
Безплатно дарявам душата,
безчувствена, смъртно сама,
без огън изгарям живота си,
в камина от всички лъжи.
Безплатен, животът безплатен е,
нека вземе го някой клошар,
който иска богатство, безсъние,
и спомена за отхвърлен глупак.
И болката даже не идва,
самотат, бяга от мен,
а нощта мълчаливо се смее,
подиграва се с моя проблем.
Колко още ще чакам, ще викам,
и в очите ще греят сълзи,
като мъртъв се чувствам и скитам,
не, не виждам почивка напред.
Без сняг не израства кокичето,
без теб аз не мога да спя,
как умирам отново до мен да си,
дотогава ще бъда слепец.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Русланов Всички права запазени
