6 jul 2008, 22:41

Безплътна 

  Poesía » De amor
527 0 2

 

Понякога искам да съм безплътна -

като дим, като пара...

Да бъда облак и глътка въздух,

от която всяка твоя клетка да се нуждае.

 

Да те накарам да ме погълнеш

и отвътре да те опозная.

Всяка твоя мисъл да прегърна

още преди от ума ти да е излязла.

 

Да разнищя докрай всяка тайна,

на всеки въпрос да си отговоря.

Не ме вини, че съм крайна,

щом за истината очи ще отворя.

 

Не ми казвай, че истината е ненужна

и болката не ще ни направи по-малко лоши.

На мен всяка лъжа ми е чужда,

пък макар и в облаците тя да ме носи.

© Галина Матева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??