6 июл. 2008 г., 22:41
Понякога искам да съм безплътна -
като дим, като пара...
Да бъда облак и глътка въздух,
от която всяка твоя клетка да се нуждае.
Да те накарам да ме погълнеш
и отвътре да те опозная.
Всяка твоя мисъл да прегърна
още преди от ума ти да е излязла.
Да разнищя докрай всяка тайна,
на всеки въпрос да си отговоря.
Не ме вини, че съм крайна,
щом за истината очи ще отворя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация