Безплътна
Понякога искам да съм безплътна -
като дим, като пара...
Да бъда облак и глътка въздух,
от която всяка твоя клетка да се нуждае.
Да те накарам да ме погълнеш
и отвътре да те опозная.
Всяка твоя мисъл да прегърна
още преди от ума ти да е излязла.
Да разнищя докрай всяка тайна,
на всеки въпрос да си отговоря.
Не ме вини, че съм крайна,
щом за истината очи ще отворя.
Не ми казвай, че истината е ненужна
и болката не ще ни направи по-малко лоши.
На мен всяка лъжа ми е чужда,
пък макар и в облаците тя да ме носи.
© Галина Матева All rights reserved.
