17 oct 2021, 0:27

Безподобия

  Poesía
742 14 12

Не помня как са се разпръснали пастирите.

От толкова посоки дните са напирали.

Накрая бентът сигурно се е  разкъсал -

стадата наводниха равнините

със многобройната си вЪлна.

 

Понякога ми се приисква да извикам,

но зная -  миналото няма да се върне.

Така разкъсано и слънцето изпитва

желанието в кръг да продължава

и бели камъните в кладенеца гледат -

мъхът не е начало за водата.

 

Навярно върховете са самотни,

тъй както без посока устремяват

желания и бавно превъзмогват

най-уродливото...

Но с него ще останат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Роси, Довереница, Руми и Румяна, за качествените коментари. Трогнат съм! Благодаря също и за поставянето в Любими на стиха ми! Тук искам да добавя имената на Иван Митов, на Aladin, а също и на Йоана и Асенчо Грудев. Пожелавам ви здраве и много вдъхновение!
  • Три стихчета и всяко със собствен живот. И търсиш и бягаш, но все пак си ти- винаги многопластен! Поздравления
  • Каквото и да кажа, няма да успея да се изразя правилно, защото в твоите текстове винаги има заложен дълбок смисъл, Младене. Изключително умело боравиш с думите и сравненията които остават трайно в съзнанието!
    Радвам се, че мога да те чета!
  • Не са виновни вълците, че портите
    небрежно са оставени отворени.
    И че в мечтите на стадата и пастирите
    отсъстват всички точки на допиране.
    Повярваш ли на веганския призив
    в партийните слова на месоядите
    ще те доят, гоят и ще те стрижат
    и във менюто им накрая ще попаднеш…

    Както винаги провокираш размисли. Благодаря ти.
  • "и бели камъните в кладенеца гледат -
    мъхът не е начало за водата."
    Харесват ми алегоричното представяне на днешния обществен свят!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...