17 окт. 2021 г., 00:27

Безподобия

743 14 12

Не помня как са се разпръснали пастирите.

От толкова посоки дните са напирали.

Накрая бентът сигурно се е  разкъсал -

стадата наводниха равнините

със многобройната си вЪлна.

 

Понякога ми се приисква да извикам,

но зная -  миналото няма да се върне.

Така разкъсано и слънцето изпитва

желанието в кръг да продължава

и бели камъните в кладенеца гледат -

мъхът не е начало за водата.

 

Навярно върховете са самотни,

тъй както без посока устремяват

желания и бавно превъзмогват

най-уродливото...

Но с него ще останат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Роси, Довереница, Руми и Румяна, за качествените коментари. Трогнат съм! Благодаря също и за поставянето в Любими на стиха ми! Тук искам да добавя имената на Иван Митов, на Aladin, а също и на Йоана и Асенчо Грудев. Пожелавам ви здраве и много вдъхновение!
  • Три стихчета и всяко със собствен живот. И търсиш и бягаш, но все пак си ти- винаги многопластен! Поздравления
  • Каквото и да кажа, няма да успея да се изразя правилно, защото в твоите текстове винаги има заложен дълбок смисъл, Младене. Изключително умело боравиш с думите и сравненията които остават трайно в съзнанието!
    Радвам се, че мога да те чета!
  • Не са виновни вълците, че портите
    небрежно са оставени отворени.
    И че в мечтите на стадата и пастирите
    отсъстват всички точки на допиране.
    Повярваш ли на веганския призив
    в партийните слова на месоядите
    ще те доят, гоят и ще те стрижат
    и във менюто им накрая ще попаднеш…

    Както винаги провокираш размисли. Благодаря ти.
  • "и бели камъните в кладенеца гледат -
    мъхът не е начало за водата."
    Харесват ми алегоричното представяне на днешния обществен свят!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...