17.10.2021 г., 0:27

Безподобия

740 14 12

Не помня как са се разпръснали пастирите.

От толкова посоки дните са напирали.

Накрая бентът сигурно се е  разкъсал -

стадата наводниха равнините

със многобройната си вЪлна.

 

Понякога ми се приисква да извикам,

но зная -  миналото няма да се върне.

Така разкъсано и слънцето изпитва

желанието в кръг да продължава

и бели камъните в кладенеца гледат -

мъхът не е начало за водата.

 

Навярно върховете са самотни,

тъй както без посока устремяват

желания и бавно превъзмогват

най-уродливото...

Но с него ще останат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Роси, Довереница, Руми и Румяна, за качествените коментари. Трогнат съм! Благодаря също и за поставянето в Любими на стиха ми! Тук искам да добавя имената на Иван Митов, на Aladin, а също и на Йоана и Асенчо Грудев. Пожелавам ви здраве и много вдъхновение!
  • Три стихчета и всяко със собствен живот. И търсиш и бягаш, но все пак си ти- винаги многопластен! Поздравления
  • Каквото и да кажа, няма да успея да се изразя правилно, защото в твоите текстове винаги има заложен дълбок смисъл, Младене. Изключително умело боравиш с думите и сравненията които остават трайно в съзнанието!
    Радвам се, че мога да те чета!
  • Не са виновни вълците, че портите
    небрежно са оставени отворени.
    И че в мечтите на стадата и пастирите
    отсъстват всички точки на допиране.
    Повярваш ли на веганския призив
    в партийните слова на месоядите
    ще те доят, гоят и ще те стрижат
    и във менюто им накрая ще попаднеш…

    Както винаги провокираш размисли. Благодаря ти.
  • "и бели камъните в кладенеца гледат -
    мъхът не е начало за водата."
    Харесват ми алегоричното представяне на днешния обществен свят!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...