Oct 17, 2021, 12:27 AM

Безподобия

  Poetry
746 14 12

Не помня как са се разпръснали пастирите.

От толкова посоки дните са напирали.

Накрая бентът сигурно се е  разкъсал -

стадата наводниха равнините

със многобройната си вЪлна.

 

Понякога ми се приисква да извикам,

но зная -  миналото няма да се върне.

Така разкъсано и слънцето изпитва

желанието в кръг да продължава

и бели камъните в кладенеца гледат -

мъхът не е начало за водата.

 

Навярно върховете са самотни,

тъй както без посока устремяват

желания и бавно превъзмогват

най-уродливото...

Но с него ще останат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, Роси, Довереница, Руми и Румяна, за качествените коментари. Трогнат съм! Благодаря също и за поставянето в Любими на стиха ми! Тук искам да добавя имената на Иван Митов, на Aladin, а също и на Йоана и Асенчо Грудев. Пожелавам ви здраве и много вдъхновение!
  • Три стихчета и всяко със собствен живот. И търсиш и бягаш, но все пак си ти- винаги многопластен! Поздравления
  • Каквото и да кажа, няма да успея да се изразя правилно, защото в твоите текстове винаги има заложен дълбок смисъл, Младене. Изключително умело боравиш с думите и сравненията които остават трайно в съзнанието!
    Радвам се, че мога да те чета!
  • Не са виновни вълците, че портите
    небрежно са оставени отворени.
    И че в мечтите на стадата и пастирите
    отсъстват всички точки на допиране.
    Повярваш ли на веганския призив
    в партийните слова на месоядите
    ще те доят, гоят и ще те стрижат
    и във менюто им накрая ще попаднеш…

    Както винаги провокираш размисли. Благодаря ти.
  • "и бели камъните в кладенеца гледат -
    мъхът не е начало за водата."
    Харесват ми алегоричното представяне на днешния обществен свят!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...