Не помня как са се разпръснали пастирите.
От толкова посоки дните са напирали.
Накрая бентът сигурно се е разкъсал -
стадата наводниха равнините
със многобройната си вЪлна.
Понякога ми се приисква да извикам,
но зная - миналото няма да се върне.
Така разкъсано и слънцето изпитва
желанието в кръг да продължава
и бели камъните в кладенеца гледат -
мъхът не е начало за водата.
Навярно върховете са самотни, ...