6 sept 2008, 10:08

Безпокойство

  Poesía
1.1K 0 10


            БЕЗПОКОЙСТВО

 

 

                                                    Мисли - хвърлени в мрака,

                                                    викат утрото дългоочаквано.

                                                    Гонят се, спират, лудо препускат,

                                                    блъскат се, връщат се... Ума не напускат.

 

                                                    Мисли - освободени във мрака...

                                                    Идат сами - без да ги чакаме.

                                                    Тихо измъчват и пъдят съня,

                                                    за да заспят, щом дойде денят.

 

                                                    Мисли - търсещи отговор в мрака...

                                                    Напират, лутат се и... очакват

                                                    решение трудно да дойде с деня.

                                                    За да се върнат пак... с вечерта...

 

                                                            Мисли...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илзе Енчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Безпокойство...мисли...такъв е животът!Поздравления за хубавия стих!!!
  • Безпокойство...мисли...такъв е животът!Поздравления за хубавия стих!!!
  • мисли!! Поздрав
  • Безпокойни мисли...
    Живи сме!
    Прегръщам те с обич!
  • Не можем да ги спрем...мислите.
    Те са като пълноводна река, носят ни по течението на живота!
    Хареса ми стиха!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...