6 sept 2008, 10:08

Безпокойство

  Poesía
1.1K 0 10


            БЕЗПОКОЙСТВО

 

 

                                                    Мисли - хвърлени в мрака,

                                                    викат утрото дългоочаквано.

                                                    Гонят се, спират, лудо препускат,

                                                    блъскат се, връщат се... Ума не напускат.

 

                                                    Мисли - освободени във мрака...

                                                    Идат сами - без да ги чакаме.

                                                    Тихо измъчват и пъдят съня,

                                                    за да заспят, щом дойде денят.

 

                                                    Мисли - търсещи отговор в мрака...

                                                    Напират, лутат се и... очакват

                                                    решение трудно да дойде с деня.

                                                    За да се върнат пак... с вечерта...

 

                                                            Мисли...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илзе Енчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Безпокойство...мисли...такъв е животът!Поздравления за хубавия стих!!!
  • Безпокойство...мисли...такъв е животът!Поздравления за хубавия стих!!!
  • мисли!! Поздрав
  • Безпокойни мисли...
    Живи сме!
    Прегръщам те с обич!
  • Не можем да ги спрем...мислите.
    Те са като пълноводна река, носят ни по течението на живота!
    Хареса ми стиха!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...