6.09.2008 г., 10:08

Безпокойство

1.1K 0 10


            БЕЗПОКОЙСТВО

 

 

                                                    Мисли - хвърлени в мрака,

                                                    викат утрото дългоочаквано.

                                                    Гонят се, спират, лудо препускат,

                                                    блъскат се, връщат се... Ума не напускат.

 

                                                    Мисли - освободени във мрака...

                                                    Идат сами - без да ги чакаме.

                                                    Тихо измъчват и пъдят съня,

                                                    за да заспят, щом дойде денят.

 

                                                    Мисли - търсещи отговор в мрака...

                                                    Напират, лутат се и... очакват

                                                    решение трудно да дойде с деня.

                                                    За да се върнат пак... с вечерта...

 

                                                            Мисли...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илзе Енчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Безпокойство...мисли...такъв е животът!Поздравления за хубавия стих!!!
  • Безпокойство...мисли...такъв е животът!Поздравления за хубавия стих!!!
  • мисли!! Поздрав
  • Безпокойни мисли...
    Живи сме!
    Прегръщам те с обич!
  • Не можем да ги спрем...мислите.
    Те са като пълноводна река, носят ни по течението на живота!
    Хареса ми стиха!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...