6.09.2008 г., 10:08

Безпокойство

1.1K 0 10


            БЕЗПОКОЙСТВО

 

 

                                                    Мисли - хвърлени в мрака,

                                                    викат утрото дългоочаквано.

                                                    Гонят се, спират, лудо препускат,

                                                    блъскат се, връщат се... Ума не напускат.

 

                                                    Мисли - освободени във мрака...

                                                    Идат сами - без да ги чакаме.

                                                    Тихо измъчват и пъдят съня,

                                                    за да заспят, щом дойде денят.

 

                                                    Мисли - търсещи отговор в мрака...

                                                    Напират, лутат се и... очакват

                                                    решение трудно да дойде с деня.

                                                    За да се върнат пак... с вечерта...

 

                                                            Мисли...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илзе Енчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Безпокойство...мисли...такъв е животът!Поздравления за хубавия стих!!!
  • Безпокойство...мисли...такъв е животът!Поздравления за хубавия стих!!!
  • мисли!! Поздрав
  • Безпокойни мисли...
    Живи сме!
    Прегръщам те с обич!
  • Не можем да ги спрем...мислите.
    Те са като пълноводна река, носят ни по течението на живота!
    Хареса ми стиха!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...