Sep 6, 2008, 10:08 AM

Безпокойство

  Poetry
1.1K 0 10


            БЕЗПОКОЙСТВО

 

 

                                                    Мисли - хвърлени в мрака,

                                                    викат утрото дългоочаквано.

                                                    Гонят се, спират, лудо препускат,

                                                    блъскат се, връщат се... Ума не напускат.

 

                                                    Мисли - освободени във мрака...

                                                    Идат сами - без да ги чакаме.

                                                    Тихо измъчват и пъдят съня,

                                                    за да заспят, щом дойде денят.

 

                                                    Мисли - търсещи отговор в мрака...

                                                    Напират, лутат се и... очакват

                                                    решение трудно да дойде с деня.

                                                    За да се върнат пак... с вечерта...

 

                                                            Мисли...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илзе Енчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Безпокойство...мисли...такъв е животът!Поздравления за хубавия стих!!!
  • Безпокойство...мисли...такъв е животът!Поздравления за хубавия стих!!!
  • мисли!! Поздрав
  • Безпокойни мисли...
    Живи сме!
    Прегръщам те с обич!
  • Не можем да ги спрем...мислите.
    Те са като пълноводна река, носят ни по течението на живота!
    Хареса ми стиха!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...