Vedrin (Ясен Ведрин)
212 757
16 jul 2013, 19:20

Безполезен пришълец 

  Poesía » Civil
508 0 7

В сърцето си останах архаичен.

Скиталец - не от този свят роден.
Най-простичко се учих да обичам -
да дам дори последното от мен.

 

Последен къшей, риза и завивка -
на онзи, който в нужда се мори.
Утеха в стих, надежда и усмивка.
Дори от джоба дребните пари.

 

Ръцете не научих, за да взимат,
но да разпалват малката искра.
Така живях. Щастлив. Непроменимо.
Така ще остарея и умра.

 

С какъв ли квас заквасен съм - не питам.
Не ме вълнува как съм предузнат.
С нозете си по пътищата скитам
да дам любов на всеки непознат.

 

Следи от огън в мрака да оставя,
за да прогледне не един слепец.
И в сетния си дъх да не забравя,
че бил съм безполезен пришълец...

 

А с полета небесен на предците
духът ми щом нагоре отлети,
дано, по Милост Божия, светците
да ми отворят райските врати...

 

(Птицата в теб)

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Ирина!
  • Красиво...изпипано до съвършенство! Просто нямам какво да кажа... думите не са достатъчно силни за да опишат възхищението ми към поезията ти Благодаря!
  • Благодаря ви - Дани и Красимир! Човекът винаги е проекция на своя избор!
  • И слава Богу,че все още има архаични сърца!Поздрав!
  • С този стих смеят ли да не те пуснат
  • Благодаря ви - Илко и Ивелина! Бог да ви благослови!
  • Определено ще оставиш следи..дълбоко поетични в не една душа. Много харесах този стих.
Propuestas
: ??:??