Безполезен пришълец
В сърцето си останах архаичен.
Скиталец - не от този свят роден.
Най-простичко се учих да обичам -
да дам дори последното от мен.
Последен къшей, риза и завивка -
на онзи, който в нужда се мори.
Утеха в стих, надежда и усмивка.
Дори от джоба дребните пари.
Ръцете не научих, за да взимат,
но да разпалват малката искра.
Така живях. Щастлив. Непроменимо.
Така ще остарея и умра.
С какъв ли квас заквасен съм - не питам.
Не ме вълнува как съм предузнат.
С нозете си по пътищата скитам
да дам любов на всеки непознат.
Следи от огън в мрака да оставя,
за да прогледне не един слепец.
И в сетния си дъх да не забравя,
че бил съм безполезен пришълец...
А с полета небесен на предците
духът ми щом нагоре отлети,
дано, по Милост Божия, светците
да ми отворят райските врати...
(Птицата в теб)
© Ясен Ведрин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Ирина!
-
Красиво...изпипано до съвършенство! Просто нямам какво да кажа... думите не са достатъчно силни за да опишат възхищението ми към поезията ти
Благодаря! -
Благодаря ви - Дани и Красимир! Човекът винаги е проекция на своя избор!
-
И слава Богу,че все още има архаични сърца!Поздрав!
-
С този стих смеят ли да не те пуснат
-
Благодаря ви - Илко и Ивелина! Бог да ви благослови!
-
Определено ще оставиш следи..дълбоко поетични в не една душа. Много харесах този стих.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
