В сърцето си останах архаичен.
Скиталец - не от този свят роден.
Най-простичко се учих да обичам -
да дам дори последното от мен.
Последен къшей, риза и завивка -
на онзи, който в нужда се мори.
Утеха в стих, надежда и усмивка.
Дори от джоба дребните пари.
Ръцете не научих, за да взимат,
но да разпалват малката искра.
Така живях. Щастлив. Непроменимо.
Така ще остарея и умра. ...