14 nov 2004, 17:35

безпощадно

  Poesía
995 0 0
Кожата на устните ти -
кожа.
Косата на главата ти -
коса.
Ръцете ти -
ръце.
Пръстите ти тънки -
пръсти.
Гърдите ти с малки зърна -
гърди.
Пъпчето ти - мъничко -
пъпче.
Там някъде на Венера хълма -
хълмче.
Колената ти ожулени -
колена.
Стъпалата ти мънички -
стъпала.
Пръстчетата им лакирани в червено -
пръстчета.
Толкова обикновена си...
Толкова...
А така си безпощадно истинска

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...