30 ago 2008, 14:09

Безпощадно 

  Poesía
1755 0 7
Присмивам се на себе си и злъчно
венецът на усмивките разплитам.
Присмивам се... дори не са ми мъчни
неволите, които ще изпитам.
Присмивам се на себе си. Нарочно
оръжие в гърдите си притисках.
Не са случайни раните, а точно
такива, както някога поисках.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??