30.08.2008 г., 14:09 ч.

Безпощадно 

  Поезия
1510 0 7
Присмивам се на себе си и злъчно
венецът на усмивките разплитам.
Присмивам се... дори не са ми мъчни
неволите, които ще изпитам.  

Присмивам се на себе си. Нарочно
оръжие в гърдите си притисках.
Не са случайни раните, а точно
такива, както някога поисках.

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??