Aug 30, 2008, 2:09 PM
Безпощадно
Присмивам се на себе си и злъчно
венецът на усмивките разплитам.
Присмивам се... дори не са ми мъчни
неволите, които ще изпитам.
Присмивам се на себе си. Нарочно
оръжие в гърдите си притисках.
Не са случайни раните, а точно
такива, както някога поисках.
венецът на усмивките разплитам.
Присмивам се... дори не са ми мъчни
неволите, които ще изпитам.
Присмивам се на себе си. Нарочно
оръжие в гърдите си притисках.
Не са случайни раните, а точно
такива, както някога поисках.
© Петя Косева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
И получаваш точно раните, които искаш, присмивайки се над себе си...създавайки себе си
-
Безмълвна...
-
!!!
Ужасно ми харесва... невъзможно много!!! -
много хубаво.....
-
крайно време беше...ти пак си тук,макар и безпощадна към себе си ...и не само. и пак си силна ,много,много силна... Искрени поздрави Пете!
-
Много ми хареса!
Макар с болка... пак се присмиваме!
Поздравче
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
написано...невероятно хубаво...талант си, мила Петя.