"О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?"
"Обесването на Васил Левски"
Христо Ботев
Както дяволът, в ангел преправен,
Свято Слово прочита, лукав -
тъй и властникът ужким прославя
Дякон Левски, герой величав.
Грачи гарванът - грозно, зловещо,
а хитрецът хвалбите реди.
И наглед е голямото нещо -
патриот с чиста вяра в гърди.
Вият псета и вълци в полята,
а пред него - прожектор, ефир.
За република чиста и свята
е готов да бърбори безспир.
Старци Богу горещо се молят,
но на Ганьо какъв му е Бог,
щом е с тези, що бесят и колят,
и със тях е направил оброк?
Пее зимата злата си песен,
но търбухът е в джип с климатик.
А че Дяконът бил е обесен -
не се трогва сърце на циник.
Той си има държава-робиня,
почерняла от скърби и гнет,
а пък Левски, Човекът-Светиня,
в кабинета е само портрет...
Ясен Ведрин
(Възходът на падението)
© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados
Гърди не в боя, на показ се оказват.
Чифте пищофи не за враг народен,
а за престиж се носят.
И дълга е още орисията....
Българио, жалко, но с хленч няма да се оправиш!