18 февр. 2018 г., 21:35

Безпощадно

1.3K 3 6

"О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?"

 

"Обесването на Васил Левски"
Христо Ботев

 

Както дяволът, в ангел преправен,
Свято Слово прочита, лукав -
тъй и властникът ужким прославя
Дякон Левски, герой величав.

 

Грачи гарванът - грозно, зловещо,
а хитрецът хвалбите реди.
И наглед е голямото нещо -
патриот с чиста вяра в гърди.

 

Вият псета и вълци в полята,
а пред него - прожектор, ефир.
За република чиста и свята
е готов да бърбори безспир.

 

Старци Богу горещо се молят,
но на Ганьо какъв му е Бог,
щом е с тези, що бесят и колят,
и със тях е направил оброк?

 

Пее зимата злата си песен,
но търбухът е в джип с климатик.
А че Дяконът бил е обесен -
не се трогва сърце на циник.

 

Той си има държава-робиня,
почерняла от скърби и гнет,
а пък Левски, Човекът-Светиня,
в кабинета е само портрет...

 

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Ведрин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Други сега са Ведрин, идеалите:
    Гърди не в боя, на показ се оказват.
    Чифте пищофи не за враг народен,
    а за престиж се носят.
    И дълга е още орисията....
    Българио, жалко, но с хленч няма да се оправиш!
  • Как няма кой да го прочете по телевизора всеки път,когато разни новоизлюпени "родолюбци" се бият в гърдите.Много хубаво и точно казано.
  • Благодаря ви, приятели! Докато има будни българи с жива съвест - Левски ще пребъдва с идеалите си! А когато и тези хора изчезнат - на бесилото ще издъхне българския дух!
  • 💐💐
  • Брсво! Действителност!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...