18 sept 2011, 22:50

Безпределност

  Poesía » Otra
763 0 1

Изгубваш се във своята безделност,

крачиш сякаш към безкрай.

А любовта сама умира в безпределност,

когато е разцъфнала докрай.

Искаш всичко наведнъж да имаш.

В бъдещето не очакваш рай.

Вървиш ти, тягостно наведен…

сякаш виждаш своя край.

Животът е пред теб,

а с бързи стъпки

ти се втурваш в този океан.

Отпиваш всичко със големи глътки,

потънал във съвременната сган.

Къде са твойте идеали,

къде е твоята надежда.

Сякаш думите дълбоко са заспали,

а твоят сън към нищото отвежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Толина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...