18 sept 2011, 22:50

Безпределност

  Poesía » Otra
765 0 1

Изгубваш се във своята безделност,

крачиш сякаш към безкрай.

А любовта сама умира в безпределност,

когато е разцъфнала докрай.

Искаш всичко наведнъж да имаш.

В бъдещето не очакваш рай.

Вървиш ти, тягостно наведен…

сякаш виждаш своя край.

Животът е пред теб,

а с бързи стъпки

ти се втурваш в този океан.

Отпиваш всичко със големи глътки,

потънал във съвременната сган.

Къде са твойте идеали,

къде е твоята надежда.

Сякаш думите дълбоко са заспали,

а твоят сън към нищото отвежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Толина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...