Изгубваш се във своята безделност,

крачиш сякаш към безкрай.

А любовта сама умира в безпределност,

когато е разцъфнала докрай.

Искаш всичко наведнъж да имаш.

В бъдещето не очакваш рай.

Вървиш ти, тягостно наведен…

сякаш виждаш своя край.

Животът е пред теб,

а с бързи стъпки

ти се втурваш в този океан.

Отпиваш всичко със големи глътки,

потънал във съвременната сган.

Къде са твойте идеали,

къде е твоята надежда.

Сякаш думите дълбоко са заспали,

а твоят сън към нищото отвежда.