Изгубваш се във своята безделност,
крачиш сякаш към безкрай.
А любовта сама умира в безпределност,
когато е разцъфнала докрай.
Искаш всичко наведнъж да имаш.
В бъдещето не очакваш рай.
Вървиш ти, тягостно наведен…
сякаш виждаш своя край.
Животът е пред теб,
а с бързи стъпки
ти се втурваш в този океан.
Отпиваш всичко със големи глътки, ...