4 mar 2025, 12:52

Безпристрастно дръзко

  Poesía
250 0 0

Срам и позор!
На ненаситните,
вечно гладни за власт и пари,
мръсно "изпрани" от чуждия труд,
на честните " малки",
наречени с гаври - олигофрени, боклук.
Делата им "славни"
не ще да преминат
през сито на Божия гняв,
безкрайно ще стенат,
но няма да видят
Господнята милост...
не съм съдникът аз!
Кобила квичи,
няма дума мъжкарят
да спре оня пръст, с който тя го върти,
и пуска го в стадо да рита и мята
безшеметен танц от диви лъжи.
И в миша дупка да ги натика
от злоба и завист,
след туй ще празнува, устроила пир,
те пак ще избуят,
макар и да страдат,
защото живеят с околните в мир.
Земя се разтрепери,
възмутено върна - развали устои.
Проговори:
     Грозно!
              Грозно,
                        грозно...гнусно...
                                     Долно!

Навеждам глава,
опитва се, моли...
                     ...не мисли...
                              ...мълчи.


Спомен остави - за някога - добрите стари дни.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Генева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...