4 мар. 2025 г., 12:52

Безпристрастно дръзко

259 0 0

Срам и позор!
На ненаситните,
вечно гладни за власт и пари,
мръсно "изпрани" от чуждия труд,
на честните " малки",
наречени с гаври - олигофрени, боклук.
Делата им "славни"
не ще да преминат
през сито на Божия гняв,
безкрайно ще стенат,
но няма да видят
Господнята милост...
не съм съдникът аз!
Кобила квичи,
няма дума мъжкарят
да спре оня пръст, с който тя го върти,
и пуска го в стадо да рита и мята
безшеметен танц от диви лъжи.
И в миша дупка да ги натика
от злоба и завист,
след туй ще празнува, устроила пир,
те пак ще избуят,
макар и да страдат,
защото живеят с околните в мир.
Земя се разтрепери,
възмутено върна - развали устои.
Проговори:
     Грозно!
              Грозно,
                        грозно...гнусно...
                                     Долно!

Навеждам глава,
опитва се, моли...
                     ...не мисли...
                              ...мълчи.


Спомен остави - за някога - добрите стари дни.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...