4 мар. 2025 г., 12:52

Безпристрастно дръзко

251 0 0

Срам и позор!
На ненаситните,
вечно гладни за власт и пари,
мръсно "изпрани" от чуждия труд,
на честните " малки",
наречени с гаври - олигофрени, боклук.
Делата им "славни"
не ще да преминат
през сито на Божия гняв,
безкрайно ще стенат,
но няма да видят
Господнята милост...
не съм съдникът аз!
Кобила квичи,
няма дума мъжкарят
да спре оня пръст, с който тя го върти,
и пуска го в стадо да рита и мята
безшеметен танц от диви лъжи.
И в миша дупка да ги натика
от злоба и завист,
след туй ще празнува, устроила пир,
те пак ще избуят,
макар и да страдат,
защото живеят с околните в мир.
Земя се разтрепери,
възмутено върна - развали устои.
Проговори:
     Грозно!
              Грозно,
                        грозно...гнусно...
                                     Долно!

Навеждам глава,
опитва се, моли...
                     ...не мисли...
                              ...мълчи.


Спомен остави - за някога - добрите стари дни.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...