Безпристрастно дръзко

Срам и позор!
На ненаситните,
вечно гладни за власт и пари,
мръсно "изпрани" от чуждия труд,
на честните " малки",
наречени с гаври - олигофрени, боклук.
Делата им "славни"
не ще да преминат
през сито на Божия гняв,
безкрайно ще стенат,
но няма да видят
Господнята милост...
не съм съдникът аз!
Кобила квичи,
няма дума мъжкарят
да спре оня пръст, с който тя го върти,
и пуска го в стадо да рита и мята
безшеметен танц от диви лъжи.
И в миша дупка да ги натика
от злоба и завист,
след туй ще празнува, устроила пир,
те пак ще избуят,
макар и да страдат,
защото живеят с околните в мир.
Земя се разтрепери,
възмутено върна - развали устои.
Проговори:
     Грозно!
              Грозно,
                        грозно...гнусно...
                                     Долно!

Навеждам глава,
опитва се, моли...
                     ...не мисли...
                              ...мълчи.

Спомен остави - за някога - добрите стари дни.